За да се излекува травмата, тя трябва да бъде разкрита. Това важи и за личните, и за обществените рани. Това каза снощи турската писателка Дефне Суман на среща разговор в Националния дворец на културата (НДК). Тя беше гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. 

Дефне Суман представи двата си романа, преведени на български език – „Дъщеря на Смирна” и „Истанбулска рапсодия” (изд. „Прозорец”). Сюжетът на „Дъщеря на Смирна” се развива в началото на ХХ век, а неговата главна героиня носи името Шехерезада. Действието на втория роман е в съвремието – по време на пандемията от Ковид-19, но мемоарите на 75-годишният Периклис Дракос отпращат сюжета и в Истанбул през 40-те години на миналия век. 

Модераторът на срещата Надежда Александрова отбеляза, че главните герои и на двата романа са възрастни хора, които в някакъв момент и под някаква форма се захващат с писане. На въпроса защо персонажите й го правят, Дефне Суман каза, че самата тя често мисли за акта на писане. „Когато четем книга, забравяме, че някой я е написал. Това е хубавото на книгите – хората се губят в историята. Но понякога ние, като автори, имаме нужда да напомним, че зад това стои сериозна работа”, коментира тя. „Само чрез историите можем да се свържем с другите”, смята Суман. „Мисля, че чрез писмата, които започнах да пиша до себе си, разбрах коя съм”, допълни тя. 

На въпроса защо е важно да се говори за темите, който са в книгите й, и как нейните романи обогатяват историческия разказ, Суман отвърна, че тези истории не присъстват в учебниците по история. „Всяка държава избира официален наратив за историята си, който разказва”, каза писателката. Според нея всъщност така много истории не биват разказани. Това я провокира да се опитва в книгите си да даде друг ъгъл към случилото се и да обърне внимание към малцинствата. По думите й сред целите, които си поставя, е да създаде чувство на емпатия и да отвори нови хоризонти към историята. „Какво по-добре от литературата може да направи това?”, попита авторката. 

На въпроса какво е отношението й към писането за травми – дали това е тяхна сублимация, или начин паметта да бъде запазена, Суман припомни, че думата „травма” има гръцки произход и означава „рана”. „За да се излекува, тя трябва да бъде разкрита”, каза авторката. По думите й, така тя получава „въздух”, от който има нужда, за да заздравее. „Това важи и за личните, и за обществените рани”, твърди Суман и посочва, че процесът е неприятен, болезнен, но необходим. 

„Аз като автор смятам, че и Турция, и цялото общество, всички ние имаме нужда от излекуване”, каза писателката. Според нея за травмите трябва да се говори, понеже когато се превръщат в тайна, това е пречка пред преодоляването им. „Смятам, че тишината трябва да бъде премахната. Заедно с колегите писатели се надявам да разрушим тази тишина по света”, каза тя. 

Дефне Суман разказа как стига до своето вдъхновение, чрез което пише и създава героите си. По думите й, това се дължи на факта, че тя е учител, който от 20 години преподава йога, освен това я изучава и ежедневно я упражнява. „Това ми помага да се свържа с вдъхновението си”, каза тя. 

Суман коментира, че работи по няколко нови издания. В момента пише книга на турски език, а на английски се превежда и редактира новият й роман „Лятна жега”. 

Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.

Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. 

Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. 

Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.